ONLINE КОНСУЛТАЦИИ ЗА ИЗВРШЕНИ БИОХЕМИСКИ ИСПИТУВАЊА НА КРВТА
Правевте испитувања на крвта? Се уште не Ви е јасно дали има некаков здравствен проблем или се е во најдобар ред? Испратете ги Вашите резултати и ќе добиете брзо и професионално медицинско мислење( толкување на Вашите резултати како и препорака за нивно нормализирање ).
Ви гарантираме приватност и доверливост на Вашите податоци.
Thank you, your message has been sent
СЕДИМЕНТАЦИЈА (Erythrocyte Sedimentation Rate)
Седиментацијата на крвта се мери со т.н. еритроцитен столб (ESR) или „реакција на Бирнаки”. Тоа е неспецифично определување на возпалителениот процес, широко користен като контролен медицински тест.повеќе
ЛИПИДЕН СТАТУС ( ХОЛЕСТЕРОЛ ,ТРИГЛИЦЕРИДИ , ДОБАР И ЛОШ ХОЛЕСТЕРОЛ )
Липидниот статус представува група на испитувања кои често се прават истовремено за определување на ризикот за појава на заболувања на срцето и крвните садови. Липидниот статус вклучува испитување на: тотален холестерол, HDL, LDL, Триглицериди. повеќе
СЕРУМСКО ЖЕЛЕЗО (Fe)
Вo сoставот на човечкиот организам учествуваат над 60 олигоелемента во много ниска концентрација. Повеќето од нив се животно важни и абсолутно необходни за нормалното функционирање на организмот. Општото количество на железо кај возрасен човек е около 0.7 mmol/kg кај жени и около 0.9 mmol/kgкај мажи или за просечна телесна тежина од 70-80 kg е 63-72 mmol (3,5-4,5g). повеќе
ГЛИКЕМИЈА ( ШЕЌЕР ВО КРВТА )
Поимот гликемија или шеќер во крвта го означува количеството на гликоза во крвта. Гликозата е главен извор на енергија за клетките во организмот и најопштиот показател на метаболизмот на јаглехидратите. Кај здрави луѓе вредностите на шеќер во крвта на гладно се помеѓу 3,89 и 6,1 mmol/l . повеќе
КРЕАТИНИН
Креатининот е еден от најважните показатели за состојбата на бубрезите и нивната функција. Кај мажите вредностите се малку повисоки во споредба со тие кај жените. Неговата концентрација во крвта е релативно постојана. Нормалните вредности кај мажи се 0.6 - 1.3 mg/dL, а кај жени - 0.5 - 1.1 mg/dL. повеќе
УРЕА
Уреата е краен продукт од метаболизмот на протеините во организмот. Синтезата на урета се извршува единствено во црниот од CO2 ( јаглероден диоксид ) и NH3( амонијак ) . За разлика от амонијакот , уреата не е токсична. Таа се разтвора добре во вода, преминава преку сите мембрани, които се пропустливи за вода, поради што се разпределува рамномерно во ткивата на организмот. Поголем дел од создадената уреа се отделува преку бубрезите , малки количества се секретираат преку органите за за варење и кожата. повеќе
УРИЧНА КИСЕЛИНА
Kраен продукт од метаболизмот на пурините на нуклеинските киселини во организмот.
Еднен мал дел од пурините се примаат от организма с храната (червени меса). По-голямата част, обаче се образуват в самия организъм от по-прости вещества, а също и при разрушаване на някои клетки (например при злокачествени заболявания на кръвта, тумори). Образувалата се пикочна киселина се отделя чрез бъбреците. Количеството на пикочната киселина в кръвта се определя от съотношението на два процеса: образуване и отделяне.
В здрав организъм пикочната киселина е в разтворено състояние в кръвта и тъканните течности. Нормалната концентрация на пикочна киселина е 220-240 µmol/l при децата и нараства с възрастта. При мъжете след полово съзряване нараства по-бързо като достига 416 µmol/l, а при жените нараства по-бавно като достига 370 µmol/l и едва след климакса може да се изравни с нивото при мъжа. Ако концентрацията на пикочната киселина се повиши до 380 µmol/l се получава насищане на разтвора и условия за кристализация, което създава условия за развиване на подагра.
Подаграта е заболяване, при което пикочната киселина в кръвта образува кристали, на речени урати. Уратите се отлагат в меките тъкани, костите и вътрешните органи и водят до пристъпи от ставни болки и други увреждания.
Не винаги повишаването концентрацията на пикочната киселина води дообразуване на урати, но когато концентрацията надхвърли 540 µmol/l, рискът да се получи кристализация и подагра достга 90%. При такива високи стойности лечението е задължително. Повишената концентрация на пикочна киселина е важен рисков фактор за исхемичната болест на сърцето.
Билирубин
Билирубинът е главен пигмент в жлъчния сок. Ежедневно в организма на човек се образуват около 250 - 300 mg билирубин. Приблизително 80% от това количество произхожда от образуването на хемоглобина, освободен от разрушаване на остарелите еритроцити. Това се осъществява предимно в моноцитно-макрофагеалната система на слезката, костния мозък и черния дроб. Останалите 15 - 20% от образуващия се билирубин са резултат от разграждане на хем-съдържащи ензими (цитохроми, каталази, пероксидази), миоглобин, както и на хемоглобин при разрушаване на незрели еритроцити при неефективна еритропоеза в костния мозък.
Небелтъчната част на хемоглобина се нарича хем (желязосъдържащ тетрапиролов пръстен). Хемът се освобождава след отцепване на глобина (белтъчната част на хемоглобина). Претърпява няколко последователни превръщания, в резултат на което се получава т.нар. индиректен (неконюгиран) билирубин. Индиректният билирубин е водно неразтворим и не може да премине през бъбречния филтър, т. е. не се открива в урината.
Индиректният билирубин се поема от черния дроб, където се преобразува в т.нар. директен (конюгиран) билирубин, който се освобождава с жлъчката. Тъй като директният билирубин е водоразтворим, той може да преминава през бъбречния филтър и съответно приминава и в урината при болестни процеси, които са свъзани с повишение на директния билирубин в серума. В такива случаи се наблюдава потъмняване на урината (от тъмножълта до кафява).
Нормалните стойности на общия билирубин в серума са 3,4 - 21 mmol/l. Нормално в серума преобладава индиректния (неконюгирания) билирубин до 80-85% от общото количество на билирубина, а директния (конюгирания) билирубин не надвишава 20% обикновено със стойности 0.8 - 8.5 mmol/l.
Повишението на стойностите на общия билирубин над 30-35 mmol/l води до отлагане на билирубин в тъканите и жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците. Именно това представлява жълтеницата (иктерус) - жълто оцветяване в резултат отлагането на билирубин в тъканите. При повишение на серумния билирубин между 22-35 mmol/l при някои хора може да се забележи леко жълтеникаво оцветяване на склерите, означавано като субиктер. Жълтеницата е водещ, макар и понякога късен симптом, при по-голямата част от болестите на черния дроб, жлъчните пътища, хемолитичните анемии, както и при много вродени и придобити нарушения в обмяната на билирубина.
АСТ АЛТ
Аланин-аминотрансфераза (АлАТ).
Аланин-аминотрансферазата е наричана още в миналото глутамат-пируват-трансаминаза (ГПТ). Аланин-аминотрансферазата е ензим, принадлежащ към групата на аминотрансферазите (трансаминазите). Тези ензими катализират преноса на аминогрупи между молекулите на аминокиселини и кето-киселини.
Ензимът АлАТ се открива в различни тъкани и органи в човешкия организъм и се характеризира съответно с различна активност. В чернодробните клетки активността на ензима е най-висока. В сравнение с нея в сърцето и мускулатурата се открива само минимална активност, а в еритроцитите – само следи от активност на АлАТ.
При здрав човек стойностите, в кръвния серум, на АлАТ се движи в определени референтни граници около 40 U/L. Повишението на стойностите над нормата говори за увреждане (респ. заболяване) най-вече на черния дроб. Изследването на ензима АлАТ е особено ценно за диагностициране на острите хепатити, при които стойностите на ензима нарастват многократно над нормалните. Много високи стойности могат да се наблюдават и при други остри увреждания на черния дроб – отравяния с гъби, органични разтворители, медикаменти и т.н.
Аспартат-аминотрансферазата се нарича още глутамат-оксалацетат-трансаминаза (ГОТ). Аспартат-аминотрансферазата е ензим, спадащ към групата ензими аминотрансферази (трансаминази). Тези ензими катализират междумолекулярния пренос на аминогрупи между аминокиселини и кето-киселини.
Ензимът АсАТ се открива в различни тъкани и органи на човешкия организъм като съответно има различна активност. Особено висока активност е намерена в чернодробната тъкан. АсАТ има относително високи активности в сърдечния мускул, скелетните мускули и мозъка. Активността на ензима в тези тъкани многократно надвишава активността му в серум. Например стойността на АсАТ в сърдечния мускул е почти 10 000 пъти по-висока в сравнение с тази в серума.
При здрав човек в кръвния му серум АсАт се движи в определени референтни граници до 35 U/L. Повишението на стойностите над нормата предполага увреждане (респ. - заболяване) и освобождаване на ензима от тъкани, където активността на ензима е висока. Например повишение на АсАТ се наблюдава при чернодробни заболявания, тежки увреждания на скелетните мускули, миокарден инфаркт и др.
Пълна кръвна картина (ПКК).
Изследване на кръвта, което включва изброяване на кръвните клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити), определяне концентрацията на хемоглобин, хематокрит, математическите стойности на еритроцити и тромбоцити. Показателите, характеризиращи кръвната картина, нямат специфичност по отношение на дадено болестно състояние. Те се променят при наличие на някакво болестно състояние, например като анемия, разнообразни по произход възспаления и инфекции, патологични кръвни изменения и други.
Еритроцити – червени кръвни клетки (RBC): за мъже 3.60 - 5.80 g/l; за жени 120 - 160 g/l.
Броят им зависи от пола, възрастта, приемането на храна, надморската височина и други. Намаляване броя на еритроцитите е характерен индикатор за състояние на анемия. Увеличаване броя на еритроцитите е характерено при новородени бебета и при по по-голяма надморска височина. Патологично увеличаване броя на еритроцитите е първично състояние при заболяването еритремия и вторично при хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, загуба на голяно количество течности и други.
Върху броя на левкоцитите оказват влияние фактори като възраст, хранене, емоции, физическо напрежение. Наблюдават се и денонощни колебания в броя на левкоцитите. Физиологично броят на белите кръвни клетки при новородени еповишен, но започва да спада към втория ден след раждането. Повишение на левкоцитите (левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни процеси, гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и други. Намаление на левкоцитите (левкопения) може да се наблюдава най-често при вирусни заболявания, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и друг.
Тромбоцити (PLT): 140 - 440 giga/l.
Първична тромбопения се наблюдава при намаляване броя на тромбоцитите. Наблюдава се при болестта на Верлхоф. Вторична тромбопения сенаблюдава при инфекциозни заболявания, отравяния с химични вещества и медикаменти, левкози и други. Тромбоцитозата е повишаване броя на тромбоцитите. Също бива първична и вторична. Вторичната се наблюдава при хронични възпалителни процеси, карциноми, при спленектомия (отстраняване на далака) и други.
Леукоцити
Левкоцити – бели кръвни клетки (WBC).
Върху броя на левкоцитите оказват влияние фактори като възраст, хранене, емоции, физическо напрежение. Наблюдават се и денонощни колебания в броя на левкоцитите. Физиологично броят на белите кръвни клетки при новородени е повишен, но започва да спада към втория ден след раждането. Повишение на левкоцитите (левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни процеси, гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и други. Намаление на левкоцитите (левкопения) може да се наблюдава най-често при вирусни заболявания, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и други.
В нормално състояние периферната кръв съдържа следните клетки:
Щаб, пръчкоядрени клетки (St) 0 - 8%.
Броят на тези клетки се увеличава най-често при възпалителни заболявания, нормално при бременни жени и други.
Сегментроядрени неутрофили (Sg) 51 -67 %.
Броят на тези клетки се увеличава при бременни, при възпалителни заболявания и други.
Еозинофили (Eo) 0 - 4%.
Увеличават се най-често при паразитози, алергични заболявания, колагенози и други.
Базофили (Ba) 0 -1 %.
Увеличават се най-често успоредно с еозинофилите.
Моноцити (Mo) 4 -8 %.
Моноцити (Mo %) - процент от броя на левкоцитите.
Моноцити (Mo #) - в абсолютна стойност от общия брой левкоцити.
Повишение на моноцитите (моноцитоза) се наблюдава при хронични възпаления и оздравителната фаза на възпалителни заболявания, инфекциозна мононуклеоза и други. Намаление на моноцитите (моноцитопения) се среща рядко.
Гранулоцити (Gr)
Гранулоцити (Gr %)- процент от общия брой левкоцити.
Гранулоцити (Gr #)- абсолютен брой от общите левкоцити.
Увеличен брой гранулоцити се наблюдава при инфекциозни заболявания, гнойни процеси и други. Намален брой гранулоцити се наблюдава при вирусни заболявания, химични увреждания, лекарствени интоксикации, лъчеви въздействия и други.
Лимфоцити (Ly) 22 - 40 %.
Лимфоцити (Ly %) - процентно участие към общия брой левкоцити.
Лимфоцити (Ly #) - абсолютна стойност по отношение общия брой левкоцити.
Повишение на лимфоцитите (лимфоцитоза) се наблюдава при вирусни заболявания, инфекциозна мононуклеоза, оздравителна фаза на остри бактериални инфекции, лимфаденити, хронични лимфолевкози и други. Физиологично повишение на броят им се наблюдава до четвъртата година у децата, при инфекциозна мононуклеоза, други вирусни заболявания, лимфна левкоза и други. Намаление на лимфоцитите (лимфопения) се наблюдава при остра фаза на бактериални инфекции, лечения с цитостатици, кортизол, лъчелечение и други.
Плазмоцити (Pl) 0 - 1%.
Наблюдават се по-рядко, около 0,5%.
Морфология на белите кръвни клетки.
Този показател помага за установяване на токсодегенеративни промени в белите кръвни клетки, които най-често се дължат на токсично увреждане на клетките, вследствие например силно изразен възпалителен процес, продължително приемане на даден вид медикамент (като антибиотици), предозиране на медикаменти и други.
Диференциално броене на левкоцитите (мануално).
Автоматичното диферинциално изброяване на белите кръвни клетки дава по-пълна информация за клетките тъй като: 1. се идентифицират по-голям брой клетки (7 вида, нормално присъстващи в периферната кръв); 2. може да се установи наличие на млади клетки, които нормално не се срещат в периферната кръв; 3. може да се установи и морфологията на клетките от белия и червения кръвен ред.
тРОМБОЦИТИ
Тромбоцити (PLT).
Първична тромбопения - намаляване броя на тромбоцитите. Наблюдава се при болестта на Верлхоф. Вторична тромбопения - наблюдава се при инфекциозни заболявания, отравяния с химични вещества и медикаменти, левкози и други. Тромбоцитозата - повишаване броя на тромбоцитите. Също бива първична и вторична. Вторичната се наблюдава при хронични възпалителни процеси, карциноми, при спленектомия (отстраняване на далака) и други.
Среден обем на тромбоцитите (MPV).
Показател, които се определя аналогично на MCV при еритроцитите.
Обемното участие на тромбоцитите в общия обем кръв (PCT).
Показател, които се определя аналогично на хематокрита.
PDW.
Показател, които се определя аналогично на RDW при еритроцитите.